Професор Порфирий Бахметиев и България

Порфирий Бахметиев е талантлив руски физик и биолог. В продължение на 23 години той живее, преподава и твори в София като от 1890 до 1907 г. е преподавател по физика в Софийския университет “Свети Климент Охридски” и едни от най-значи

Порфирий Бахметиев е талантлив руски физик и биолог. В продължение на 23 години той живее, преподава и твори в София като от 1890 до 1907 г. е преподавател по физика в Софийския университет “Свети Климент Охридски” и едни от най-значителните му открития и разработки носят марката на Софийския университет.

От 1900 г.  Бахметиев е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките.Основните му приноси са във областта на физиката на твърдото тяло, магнетизма, термоелектричеството, еофизиката и биофизиката..

Бахметив е роден на 26 февруари 1880 година . Той е син на крепостен селянин от село Лопуховка.  Порфирий  завършва реалната гимназия в близкия град Вольск, Саратовска губерния.  Там показал ярък талант и  продължил  образованието си в Цюрихския университет . Следваl физика и химия.

Въодушевен от появата на телефона, той предлага теоретичен модел на устройство за предаване на изображения на разстояние, в частност, схема с няколко селенови елемента и схема с един селенов елемент, сканиращ по спирала. Там Бахметиев първи използва названието „Телефотограф“, което впоследствие не се е наложило и е било изместено от термина “Фототелеграф”. И макар че устройството не е било построено поради липса на средства, на Бахметиев принадлежи идеята за разлагане на изображението на елементи, които „летели“ последователно по кабела към приемника, където се сглобявали отново до получаване на изображението.

Бахметиев остава в Цюрих  и i  до заминаването си за София вече има около 20 научни публикации главно в руски списания. Основната насока на неговите изследвания през тези ранни години е била в областта на магнитните свойства на металите. Същевременно той получава правото за частно преподаване по физика и сродни дисциплини и върши това с голям успех: неколкократно има по 30-40 ученици, които трябва да подготви за Цюрихската политехника; повечето биват приети - доказателство за педагогическия талант на учителя им.

През  1889 г. към Софийския университет се открива физико-математическо отделение с 3 катедри: по експериментална физика, по химия и по висш анализ. От 1890 г. до 1907 г. ръководител на катедрата по експериментална физика е акад. проф. д-р Порфирий Бахметиев.

С идването си в България Бахметиев поставя обучението по физика на много високо ниво. В началото той се заема да осигури материалната база за демонстрации към лекциите по физика и метрология, за лабораторни упражнения и научно-изследователска дейност на студенти и преподаватели. Въпреки липсата на разбиране от страна на тогавашните управници и от обществеността, благодарение на голямата си енергия, любов към физиката и организаторските си качества, Бахметиев бързо постига сериозни резултати.

Майстор на научното слово, той кара студентите даже от други факултети да пълнят залат,  когато изнася лекции. Внушителната му осанка (бил е едър и висок около 2 метра) допълнително увеличавала респекта към него. Бахметиев е отдавал голямо значение на практическите занимания на студентите, които лично е ръководел. Увличал ги в работа по създаването на нови уреди и апарати, а най-способните привличал в научните си изследвания. За кратко време успява да организира участие на физическото отделение на Висшето училище в Първия Пловдивски панаир през 1892 година. Там заедно със студентите си и своите сътрудници представя разработените 43 експоната, между които капилярен електромер, апарат за определяне на остатъчен магнетизъм, електрически ареометър и др.

Отличен експериментатор, той се е стремял да извършва изследванията си със съвременна и точна апаратура и методика, да отчита всички възможни влияещи фактори. Откритията му са в резултат не на случайност, а на добре разработен модел и добра постановка на експеримента.

През  1895 г. Порфирий Бахметиев става първият професор по физика, а през 1900 е избран и за академик.

Магнетизмът продължава да вълнува проф. Бахметиев и в България. Той публикува още 6 статии, посветени главно на магнитострикционните и галваномагнитните явления, в които като адрес на автора е посочена София. В западната литература за откривател на магнитосъпротивлението се смята Бахметиев, публикувал в немски физически журнал описание на ефекта през 1891 г. Това е първото значително физично откритие с марката на Софийския университет. Към магнитосъпротивителния ефект има огромен интерес и в наши дни.

През следващите години проф. Бахметиев с помощта и на студенти изследва телуричните токове (естествени електрически токове в земната кора) в Софийското поле, постига сериозни резултати и с тях защитава докторска дисертация в Швейцария.

Завършил геофизичнитите си измервания и благодарение на тях обзавел прилична физична лаборатория, Бахметиев изследва състоянието на анабиоза  и  това е безапелационно признатото крупно научно откритие, направено във Физико-математическото отделение на Софийския университет.

Междинното, преходно състояние на живия организъм на границата между живота и смъртта, при което жизнените процеси временно се прекратяват, но смъртта още не е настъпила (мнима смърт) и когато при благоприятни условия животът може да се върне, се нарича анабиоза. Анабиозата  е едно от основните биологически явления, имащи огромно теоретическо и практическо значение. Проф. Порфирий Бахметиев първи повдига въпроса за анабиозата при насекомите и растенията. Той разработва термоелектрически уред за измерване на температурата в насекомите и е показал, че изход от състоянието на анабиоза е възможен, ако тъканните течности останат в преохладено, но течно състояние. Бахметиев първи предизвиква анабиоза и при млекопитаещите (използвал е прилепи).

Днес Порфирий Бахметиев е считан за баща на криобиологията. Той  е автор на повече от 220 статии и студии по проблемите на магнетизма, електричеството, геофизиката, физическата химия и биофизиката, публикувани в реномирани руски, немски, швейцарски и български научни списания. За работата му в областта на термоелектричеството Бостонският университет  го награждава с Томсънова премия, а в 1902 г. Руската академия на науките го удостоява  с премия на името на К. М. Байер.

Проф. Бахметиев е представил оригинални идеи за организацията и управлението на образованието в България, които изпреварват времето си и срещат силна съпротива от страна на научно-преподавателската общност. Ярката му индивидуалност е дразнела неговите колеги и от 1905 г. нататък той се озовава въвлечен в поредица от спорове относно подхода му при обучението на студентите. На основата на обвинения, които от дистанцията на времето изглеждат като разчистване на лични сметки, проф. Порфирий Бахметиев в крайна сметка е уволнен от Университета  през  1907 г. Творческата му дейност през следващите 6 години е затруднена от материални лишения.

През  1913 г. той се завръща в родината си след едно толкова дълго отсъствие. Посещава редица градове в течение на няколко месеца и чете лекции. Здравето му обаче рязко се влошава и  на 14  октомври умира в Москва на 53 годишна възраст.

Домът на проф. Бахметиев в София се е намирал точно до Чешкия клуб-ресторант на ул. „Кракра“.
Автор: Тони